Полезна информация

Как сме с езиците

Автор: РОСЕН ЯНКОВ

Вестник 24 Часа, Неделя, 14-ти Февруари 2010

….Въпросът е, че в днешно време да общуваш свободно на английски е абсолютно задължително, а понякога са ти нужни още един-два езика. Но по въпроса как се справя българинът с езиците има две мнения, разбира се, противоположни. Едни казват, че българите сме ученолюбив народ, знаем много и непрекъснато се усъвършенстваме. Не сме като французите, които и да знаят друг език, говорят само френски. Или пък американците, които не знаят никакъв език. Ние сме друга работа. Ще берем портокали във Валенсия - оле! - учим испански. В Гърция или Кипър ще работим в таверна - не! (което на гръцки значи "да!") - още на втората седмица сме влезли в калимерата. И отвсякъде сме капиши, дори когато сменяме подлогата на някое италианско бабе.

Другото мнение е, че сме загубен, неписмовен народ, който само се мисли за много разтропан, защото от векове живее на кръстопът. Само дето спряха да минават тъдява, защото не е добре асфалтирано, има само един мост за Европа и върлуват магистрални бандити, макар самата магистрала да е недовършена.

Според това мнение българите масово не могат да комуникират на никакъв език. Дори на своя. А истината е, че за да овладееш чужд език, трябва да си служиш много добре с родния.

Едно време в училищата масово се учеше руски - език, сроден с българския. Днес много хора с лека ръка си го пишат като втори чужд език в автобиографиите. Но как говори руски българинът? "Асансьор не бачкает? Да, он чать-пать закеркенечится между етажерками!" Затова и нашите братушки често пъти въобще не ни разбират.

А може би проблемът е методически. Начинът, по който се преподават езици в България, явно е сбъркан. В една студия за езиковото обучение старши преподавател Таня Димитрова казва, че методиката на преподаване на езика се основава на напълно погрешен постулат, че всички хора чуват по един и същ начин.

Оказва се обаче, че всеки език звучи на различни честоти и всяка нация има специфична етнограма. Ухото на французина например е пригодено да чува от 1000 до 2000 херца. Това е честотата на френския и тя обхваща само една октава. Освен това този език се слави с друга рядкост - особено богат е на гласни.

Това е обяснението защо французите не обичат да говорят други езици и с риск да ги обвиняват в шовинизъм учат другите на своето четмо и писмо. Те строят културни институти навсякъде по света, дават пари и ордени с жартиери за принос към франкофонията, а понякога дори изпращат чуждестранния си легион, но само да не им се налага да произнасят словосъчетания с повече съгласни и на по-горна октава. Щом ухото на французина е с пропускливост 1000-2000 херца, той трудно схваща английския език, който е над тази писта и стига до 12 000 херца. Италианският е в зоната от 2000 до 4000 херца, а диапазонът на немския е до 3000 херца. Испанците пък са чувствителни най-вече към ниските честоти, от 100 до 500 херца, и после от 1500 до 2500 херца.

Всичко това всъщност е обяснено от проф. Томатис. В книгата си "Всички сме полиглоти" той твърди, че овладяването на чужди езици зависи от връзките между ухото, гласа и психиката. Неговото откритие е признато през 1957 г. от Френската академия на науките под името "Ефект на Томатис".

Изследванията на този учен доказват, че за да научиш добре един език, трябва да имаш "ухо" за него. Тоест можеш да възпроизведеш фонемите само ако ги чуваш правилно. Оказва се, че говоренето на българите се различава от това на руснаците не само по граматиката. То зависи и от фактори като среда, обкръжение и акустична география. Нашата слухова система е обусловена от етническата ни среда, затова сме нечувствителни към интонацията и звуковите вариации, които не сме свикнали да чуваме.

По същата причина камбоджанците например, колкото и да учат английски, звуково той остава нечленоразделен за тях и когато искат да ти кажат Thank you my friend, от устата им излиза "сенкшомайпрен". Тембърът на езика е елемент, който най-трудно се асимилира.

Затова и след 20 г. в Америка Кристалина говори правилен английски, но с акцент. А Борисов не говори никакъв чужд език, защото просто не обича да слуша. В неговия случай д-р Томатис би препоръчал потопяване в т.нар. акустични бани - да изговаря високо и да повтаря думите, които е записал на листчета.

Склонността към езици зависи от чисто физиологични фактори. Ухото ни може да "чуе" един език, но да остане глухо за друг, ако той е на честоти, които не сме пригодени да доловим. Английският е разположен в рамките на 4 октави във високите честоти, а руският обхваща цели 11 октави. Това обяс нява и невероятните способности на славяните да учат езици. Просто имат чуваемост, простираща се в широк диапазон.

• Родители
• Полезна информация
• Контакти